44.СОУ „Неофит Бозвели” с деветдесетгодишната си история е най-старото училище в столичния район “Подуяне”. 
През 1921 г. “някой си Сава Гядев от Габрово” построява на днешния бул. „Ботевградско шосе”, на Четвърти километър (близо до жп-линия), голямо здание, което според проекта щяло да служи за бирария, но обществеността протестира и настоява сградата да бъде пригодена за училище.
Новото училище се освещава на 21 ноември 1922 г. в присъствието на министъра на просвещението Стоян Омарчевски. Съгласно решението на Тричленната училищна комисия то получава името на земеделския министър. За първи редовен първоначален учител е назначен Ангел Георгиев.
Политическите промени от юни 1923 г.  рефлектират и върху живота на току-що създаденото училище. На 15 август 1923 г. училищният съвет преименува училището от “Стоян Омарчевски” на “Неофит Бозвели”, понеже “мнозина от гражданите” негодуват, че училището им носи името на „жив и незаслужил деец”. Така чисто користните подбуди отстъпват място на традиционните български ценности – родолюбие, признателност. Ненапразно училището получава името на бележития български възрожденец – дългогодишния учител, създателя на първата общонационална програма, водача на движението на българите за църковна независимост Неофит Бозвели.
На 20 октомври 1924 г. за първи директор на училището е назначен Ангел Дамчев. Според действащите закони то получава статут и номер – ХІХ Непълно основно училище “Неофит Бозвели”. На следващата година училищният съвет определя за патронен празник на училището датата 17 юни. Петнадесет години по-късно – на 1 ноември 1939 г., патронният празник на училището се чества в Деня на народните будители.
Училището се развива с разрастването на района. Прииждат деца, формират се нови паралелки, назначават се учители. Скоро след създаването си 44. училище е пълна прогимназия, в която децата на квартал “В. Левски” могат да получат основно образование. То вече има пълен курс класове – от І отделение до ІІІ клас (днешни І – VІІ клас) и побира в класните си стаи около 800 деца.
През учебната 1940/1941 година училището се премества в нова сграда, където се помещава и до днес, на ул.”Плакалница” № 45. Тогава тя представлява двуетажно здание с 1200 кв.м. площ, от които 200 м ² са заети от театрален (гимнастически) салон. Майстор строител на сградата е 75-годишният дядо Рангел Василев – най-старият предприемач сред софийските майстори, който предава обекта в рекордно кратки срокове при перфектно извършена работа. Още тогава към училището се открива и детска градина.
След края на Втората световна война и налагането на комунистическата власт на  9 септември 1944 г. учебният процес се възстановява.
      През последните 50 години 44. училище “ражда” и много от другите училища в квартала. През периода 1950 – 1954 година то прераства в гимназия. През учебната 1954/1955 година гимназията се премества в сграда в квартал “Хаджи Димитър” под името 24. училище “Пейо Яворов”. В летописната книга е записано: “Настоящото училище остана под името 44. училище “Неофит Бозвели”, с начален и среден курс.”
През учебната 1955/1956 година кварталът се разраства, увеличава се броят на паралелките и се налага училището да се раздели на две учебни заведения, които поради липса на нова сграда продължават да учат тук на две смени. Новото 124. Основно училище “Васил Левски” се настанява в собствена сграда едва през учебната 1968/1969 година.
През периода 1975 – 1980 година отново неимоверно нараства броят на учениците, като достига до 1400 ученици, разпределени в 41 паралелки. Това налага построяването на ново училище в квартала. През 1980 г. новооткритото 49. Основно училище “Бенито Хуарес” приема една трета от нашите ученици и 12 преподаватели.
Постепенно се оформя и обликът на сградата на училището. През лятото на 1956 г. започва строежът на трети етаж (надстройка), който, макар и със закъснение, започва да се ползва още през учебната 1956/1957 година. Тогава се отваря и стол към училището, оборудва се кабинет по трудово обучение, а в училищния двор е направена географска площадка. Съвременния си външен вид училището придобива окончателно през учебната 1981/1982 година, когато материалната база е обогатена с ново помещение за “Клуб на ТНТМ” и фотолаборатория.
През 1972 година за 50-годишния си юбилей 44. училище получава и високата за времето си правителствена награда: орден “Кирил и Методий” – І степен.
     Ученици в 44. училище са отлични спортисти и запалени привърженици на най-популярния и обичан спортен клуб в България “Левски”, чийто стадион се намира недалеч от училището. От 70-те години започва постоянното сътрудничество с ДЮШ на футболен клуб “Левски”. Сред учениците на 44. училище са футболни звезди на ПФК ”Левски” и националния ни отбор като Божидар Искренов, Здравко Здравков, Георги Донков, Емил Кременлиев, Владимир Андонов, Веселин  Сърбаков и др.
През лятото на 1990 г. 44. Основно училище е преобразувано в 44. Средно общообразователно училище „Неофит Бозвели”.
През последните 50 години на чиновете в класните стаи на училището сядат десетки хиляди ученици, зад катедрите застават стотици учители, които работят под ръководството на директорите Петър Плачков (1944 – 1950), Анна Цончева (1954 – 1960), Любомир Михайлов (1961 – 1970), Бърза Недялкова (1970 – 1972), Радка Кралева (1972 – 1983), Снежина Котова (1983 – 1998), Тонка Атанасова (1998 – 2012), Татяна Михайлова (от 2012 г.).