Мартеница пращам надалече –
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.

Да те топли даже и далече, 
да те връща нощем у дома, 
за да имаш сили във крилете, 
като следваш своята мечта.

Да ти дава дързост във живота, 
че си струва още да вървиш, 
и където и да си… далече – 
носиш нишката на своя род.